Вероятно още по времето на Второто българско царство в село Тракиец има наличие на живот. За това свидетелстват специфичните имена на някои от местностите, част от които означават „кладенец“ и „кула“. Иначе още с идването си тукашното население има много общо с характеристиките на племето беси, а също и с някои славянски родове. Неслучайно и към днешна дата хората упорито вярват в тракийските обичаи и ритуали и знаят много за тях. Елшица е старото име на населеното място, което в буквален превод означава „да търсим елхи“. Тези дръвчета продължават навсякъде по света да са неизменна част от коледните празници и се украсяват във всеки дом, под които поставяме подаръците. Корените на името обаче биха могли да се търсят и в персийския и арабския. Една такава означава „смокиня“, като няма категорично доказателство кое от двете твърдения е по-достоверно относно произхода на името. Тук има доста интересни за разглеждане места.
На първо място това са смокиновите дървета в дворовете на Тракиец – може би именно това дава повече тежест на тезата откъде произлиза името на населеното място. Също така тук се намира язовир със същото като на селото име, при строежа на който работниците се натъкват на находки. Това са старобългарски съкровища, а такива е имало много по нашите земи. Част от тях вероятно са запазени и се държат на съхранение в музеи, а други са безвъзвратно изчезнали или са станали набези на иманярите. Каменната стена на язовира е доста солидна, а този воден басейн е най-големият язовир на територията на целия балкански полуостров. Трамбованите земни маси са изцяло използвани при строежа на стената, чиято дължина е хиляда и сто метра. Не се прибягва до употребата на бетон, което само подсилва уникалността на съоръжението. За съжаление то не е в състояние да предложи почти нищо на любителите на риболова. Причината е бракониерството, в резултат на което рибите са избити. Най-често се среща шаранът, а въпреки зарибяването през последните години, нищо съществено не се променя по отношение богатия рибен улов. Малкият и голям Хасар е мястото, между което е разположен запазен български манастир.
Неговото име е Свети Николай и успява да се запази на територията на Тракиец между 1665-70-а година. Сегашната църква в селото е кръстена по същия начин като манастира. В миналото той изиграва важна роля за хората от целия хасковски окръг. При изселването на голяма част от българското население, на негово място идват семейства с турски корени. Местността Аязмото се намира само на един км от населеното място, в което днес трудно и рядко може да се чуе българска реч. След Освобождението Аязмото се прочува в цялата страна благодарение на лековитите свойства на водата, която е в състояние да ни избави от редица заболявания. Идват много хора от близки и далечни краища. На майката на Дева Мария тук се намира единственият кръстен на нейно име параклис – Света Ана. Християнски кръст е издигнат и осветен тук през 2009-та, а поради интереса към Аязмото се налага построяването на три стаи за гости плюс голяма кухня.
